Животът крачи в своя дневен ред.

Със скорост сръчна, бързо се развива,

минава гладко и върви напред.

Но тази реалност е за други отредена –

в жесток затвор – пластмаса и желязо –

ний двамата сме обградени,

във пот, застой, във задуха и жега!

Осъдени от висшата неправда,

която нас, достойните, пропъди!

Остави ни сами да теглим,

на простащината страшната присъда!

А около нас в спокойно неведение,

една и съща сган се разпорежда!

И в свойто тлъсто неведение,

надеждата от нас изцежда!

Лентяй, готовани преживят щастливо,

живеят широко и без перипетии!

Светли и тъмни, еднакво се сливат

в кална поредица от междуметия...

“Ей!Ало!?Къде бе!?” – словестни убийства! –

потъпкват достойнства, порядки и чест.

И в таз атмосфера, побъркващо мазна

“Това е животът!?” – се пита човек...